Чувства...

"Една сграда се крепи на основата си, а човека - на чувствата си."

Днес изпитах толкова много чувства. Някой сродени в мен, други - непознати. Самите те образуваха една топка, която аз едвам крепях на раменете си. Болка, тъга, самосъжаление, яд, гняв... много гняв. Не съм си мислела, че мога да изпитвам толкова много чувства наведнъж. Не искам да съществувам. Не искам да ходя на училище, колкото и банално да звучи. Искам просто да бродя и никой да не ме вижда. Да съм невидима. Не, не искам това. Искам просто всичко това да свърши. И то бързо.
Искам да плача, да удрям, да викам. Искам всичко това да го направя и и топката да падне от мен. Не искам да изпитвам повече тези чувства. Всяко едно от тях малко по малко ме унищожава.
Но всяко позитивно чувство ме крепи и аз продължавам да живея. Радост, щастие, дори и една просто усмивка ме кара да се чувствам жива. И аз продължавам да живея живота си и да ходя по начертания ми път. Защото аз нямам друг избор, нито отбивка през която да почувам. Освен сънищата. Ах, моите сънища. Толкова много мога да говоря за тях. Дори когато кошмара свърши аз продължавам да искам да сънувам, защото това е единствената ми отбивка от пътя. Искам само това да правя. Да сънувам без почивка. Да се пренасям от сценка, на сценка. Но дори тогава, дори и в съня аз имам начертан път. А аз не искам да го извървя. Искам аз да си го начертая. Аз да решавам какво да правя. И тази вечер ще се опитам да се отклоня от пътя в съня си. Ще извикам силно, че това е сън и ще ви кажа какво е станало ;D
Не мога да пиша повече.
Чао.