...съжелявам, съжелявам, съжелявам....

Съжелявам, съжелявам, съжелявам, че напъллно забравих за блога, но и няма какво нищо ново да ви кажа. -.-
В училище ни затрупват с домашни, контролни и какво ли не. Дори за утре имам по български да правя интервю и да го изиграя оО Освен това в петък ще имаме контролно по математика, а в понеделник ще ме изпитват на "Опълченците на Шипка" и "Българският език" наизуст. Както и да е. Ще се справя някак, имам ли избор?
Като изключим това в училище си прекарвам доста добре. Всяко междучасие измисляме откачени занимавки. Дори правихме влипче в което аз съм репортерката, а останалите ми съученички са разни поп-фолк кифли :D
Също така си намерих и нова мания - Дневниците на вампира. Вчера гледах новия епизод. Не знам защо, но ми харесва ;D
И така, за да не ви отегчавам повече с глупостите ми ще приключвам.
Чао.
~ Деви

10 факта за мен, които едва ли знаеш (:

1. На писмен изпит винаги се панирам, забравям всичко и мозъка ми просто се изключва.
2. Обичам да правя от нищо нещо ( : Тоест да си купувам разни групости от Слънчоглед(магазин в София) и да правя разни ненужни неща.
3. Имам една тайничка слабост - плюшените играчки или както аз им викам - плюшки :D
4. Адски съм срамежлива когато става въпрос за момчета... (:
5. Когато не съм учила урок се изплъзвам с извивението "Госпожо, боли ме глава."
6. Искам да се върна и да си живея във Велико Търново, а не в София.
7. Не мога да живея без форумчето си(И тук е мястото да направя реклама xD www.creativeperson.forumotion.com)
8. Имам си нов телефон! Все още никой не знае освен вас :D
9. Много обичам креативността в хората.
10. Падам си мързеливка xD

Чувства...

"Една сграда се крепи на основата си, а човека - на чувствата си."

Днес изпитах толкова много чувства. Някой сродени в мен, други - непознати. Самите те образуваха една топка, която аз едвам крепях на раменете си. Болка, тъга, самосъжаление, яд, гняв... много гняв. Не съм си мислела, че мога да изпитвам толкова много чувства наведнъж. Не искам да съществувам. Не искам да ходя на училище, колкото и банално да звучи. Искам просто да бродя и никой да не ме вижда. Да съм невидима. Не, не искам това. Искам просто всичко това да свърши. И то бързо.
Искам да плача, да удрям, да викам. Искам всичко това да го направя и и топката да падне от мен. Не искам да изпитвам повече тези чувства. Всяко едно от тях малко по малко ме унищожава.
Но всяко позитивно чувство ме крепи и аз продължавам да живея. Радост, щастие, дори и една просто усмивка ме кара да се чувствам жива. И аз продължавам да живея живота си и да ходя по начертания ми път. Защото аз нямам друг избор, нито отбивка през която да почувам. Освен сънищата. Ах, моите сънища. Толкова много мога да говоря за тях. Дори когато кошмара свърши аз продължавам да искам да сънувам, защото това е единствената ми отбивка от пътя. Искам само това да правя. Да сънувам без почивка. Да се пренасям от сценка, на сценка. Но дори тогава, дори и в съня аз имам начертан път. А аз не искам да го извървя. Искам аз да си го начертая. Аз да решавам какво да правя. И тази вечер ще се опитам да се отклоня от пътя в съня си. Ще извикам силно, че това е сън и ще ви кажа какво е станало ;D
Не мога да пиша повече.
Чао.

"... and more, more, more..."

"Учи, за да сполучиш в живота."

Това е дразнещо. Да учиш. Утре ще си умра от кеф. Да бе. Ще правя контролно по литература над "Немили-недраги". Но нека да се настроя позитивно, въпреки че няма такава страна. Във вторник - по руски. оО Учителите ни убиват. В Сряда - по история. Оф. Стигам до извода, че колкото и да уча, накрая ще се панирам, мозъка ми ще изключи и ще си получа един лебед в бележника. ВИнаги когато се опитвам не мога да си изключа мозъка, но точно когато не трябва той сам си се изключва. Л-у-д-а. Ох, защо няма емотиконки. Двойката ми е сигурна. После пак ще трябва да уча, уча, уча. Дали е от мързел, не знам, но въобще не ми се учи. По нищо.
И сега чакам гостите и слушам Lilly Allen. Не съм предполагала, че е толкова зарибяваща. Ето и нейни снимки:
























Май малко прекалих ;D
Ще идват гости, да. Дано това поне малко ме разсее.
Ами това е.
Чао.

No name.

"Нищо не очаквах и пак съм разочарована."

Ох. Толкова е дразнещо. Да очакваш нещо с нетърпение и то просто да не стане. Не че аз очаквах нещо въобще. Не и точно от него. Нито от тях. Исках просто това да се случи. Смятам, че заслужавам това.
Искам и той да изпитва нещо. Въпреки че аз съм си виновна. Та дори той не ме познава. Всъщност ме знае след като Мери изръси "Ти харесваш ли ето това момиче?" и той простичко отговори "Ъъъ?" Дам. Това "Ъъъ?" Може да значи много неща. "Ами не я познавам много добре, но ако се запознаем може и нещо да стане." или "Тя въобще не ме интересува." Май е второто. Уф. Той и без това е отегчен от всичко. Сега и аз да започна да го отечкавам както очегчавам вас. Ох.
Днес съм и много раздразнена. И нервна. Заради това, че не ми купиха нов телефон и затова, че пиша много къси, накъсани изречения. Освен това ми се и спи. И то мноого.
Сега ме дразнят и по скайпа. Уфф. Понякога са толкова тъпи...
Няма как и да не сложа снимка на мечтания нов телефон:













Ах, колко е хубав, въпреки че LG лесно се чупят. Дано да го имам възможно най-скоро, защото вече не издържам.
Днес участвах в един конкурс. Дано да спечеля поне нещо днес. О, да, щях да забравя. Симсовете ми умряха... :D
Ами това е засега.
Чао.